/Из книгата Панорама на общностите в Югозападна България, Кюстендил - 1999 година, автор Йордан Котев/
©Текстът е защитен от закона за авторското право – не могат да бъдат използвани по какъвто и да е начин материали от сайта без разрешение на автора
(тел: 0878452095, e-mail: kalendar_kyustendil@mail.bg)
Евангелското петдесятно движение е типично национална религиозна изява на жадните за слово и знания в желанието и стремежа им към по добър библейски стандарт в живота. Мисионерите първи откриват /преоткриват/ българският народ на света, в края на османското присъствие по нашите земи. По това време всички са смятали, че това е голямата отоманска империя. С разпространението на Евангелието на български език още от 1840 г., с пълния превод на библията в 1871 г. и с цялата своя мисионерска книжовно просветителска дейност, те съдействуват за укрепване народностното съзнание на българина. Крупна и неоценима е заслугата на конгрешанско-методистките мисионери, преводът на библията е оценен от Пенчо П. Славейков по следния начин: "Преводът на библията тури край на езиковата безредица …и установи литературния език…". Патриархът на българската литература добавя: че това е "епоха на възраждането, просветата и езика на българския народ". Това е "най грамотната книга, що имаме в езика си"- споделя Стоян Михайловски. Важен е приносът на мисионерите за изнасяне фактите за жестокостите при потушаване на априлското въстание /1876 г./, което променя световното обществено мнение в защита на българския народ. Петдесятното движение възниква в началото на ХХ век в САЩ. В основата му стои вярата, че човек може да получи кръщение и от Св. Дух, в резултат на което "проговаря" на чужд език. Първата петдесятна църква в България е основана през есента на 1920 година в гр. Бургас от руските мисионери на Нюйоркската петдесятна община от петдесятната организация "Пентекостал Юнион оф Асамбли оф Год", която обединява славянските емигрантски петдесятни църкви Дионисий Заплишний и Иван Воронаев. През 1926 г. в България идва п-р Николай Николов от Америка, професор и доктор по богословие в библейския институт в Спрингфилд, Мисури, САЩ и през 1928 година успява след много разочарования да обедини част от евангелските общества в СЕПЦ /Съюз на Евангелските Петдесятни църкви/, който веднага получава официална регистрация от властите. Днес официално регистрирани евангелски петдесятни църкви има в 450 градове и села в нашата страна /над 450 пастори и проповедници/. Църквата е утвърдена от Министерския съвет на Р. България като изповедание на 07.11.1990 година. Разпространено по целия свят световното петдесятно движение е най голямата протестантска общност. Използват кръста като общоприет християнски символ. Освен неделните и седмични богослужения, празнуват всички Господни празници- Рождество Христово, Зъзкресение, Възнесение, Петдесятница, Деня на християнското демейдтво, Деня на Реформацията. Характерен поздрав е "Слава на Бога" и традиционния християнски поздрав "Христос Възкръсна"! "Наистина Възкръсна"! Всички равноправно участват в живота на църквата. СЕПЦ е член на Обединените Евангелски църкви в България, на Европейския и Световен Евангелски Алианс, на петдесятното общество "Асамблея на Бога", на Европейската Петдесятна конференция, Християнска мисия "Импакт-Интернешенъл" с президент пастор Чарлс Бълък, Европейската мисионерска асоциация "Тема" и т.н. СЕПЦ изгражда съвременна модерна болница в гр. София за безплатно лечение на вярващите от страната. "Студио 865"- излъчва в ефир най новата християнска музика от български и чуждестранни изпълнители и групи, чрез мисия "Възможност" по българската телевизия е излъчен 104 серийния анимационен филм "Книга на книгите", излъчването на евангелски програми по няколко канала и местни телевизионни станции в градовете София, Варна, Бургас и т.н. оказват своето положително въздействие. Българския християнски медицински съюз подпомага и утвърждава християнската вяра и създава жива интензивна и духовна връзка между църква и болница. Християнската младежка организация развива активна дейност сред младите. Мисията открито работи сред така наречените "отхвърлени от обществото" /наркомани, проститутки, хомосексуалисти/ - за да намерят и те смисъла на живота чрез познаването на Исус. Християнската мисия "Филаделфия" провежда дейност в затворите. Библейският институт в тр. София подпомогнат от "Асамблея на Бога"- Америка подготвя всяка година чрез редовно и задочно обучение християнски служители. Организират се курсове, семинари на национално, регионално ниво, които сближават пастири и вярващи. Съюзът- църквите отпускат безвъзмездно парични средства за сираци, вдовици, болни и възрастни хора, както и на вярващи засегнати от различни злополуки. Отпускат се парични средства за строеж на евангелски църкви в страната. Даряват се средства, лекарства, дрехи, храни и продукти на болници, сиропиталища, домове за стари хора, за слепи и инвалиди. За историческото минало на СЕПЦ пише съвестно и отговорно пастор Иван Зарев в книгата си "История на евангелските петдесятни църкви в България 1920-1989 г." - София 1993 година. Във същата книга на страница 62-63 е дадена кратка историческа справка за Кюстендилската църква, която ще цитирам, защото тя е малка чест от историята, но ще попълня и опиша историята доколкото мога и такава каквато я знам , като местен краевед. В сп. "Петдесятни вести" от март 1933 г. Донка Кинарева пише: " В Кюстендил няма още църква нито голямо общество. Две фамилии от софийската църква са преселени тук… Има вече няколко души повярвали и една нова сестра…" "Членството на църквата е смесица от градски и селски новообръщенци. Елена Ташкова, дъщеря и Райна /съпруга на полковник/ и внучките и Елена и Теодора, Славка Розева с дъщерите си Милка и Бойка, баба Катя /Ката/, Марийка Коцева и Станка Игнатова, са първите повярвали от града. Събирането се извършва в Слави Георгиев на ул. "Тутракан" № 2, който възприема вярата в една софийска болница, посещавана от Александра Мишева и други сестри. Подир тях повярва Стоянка и брат и Стоил от с. Шипочано, Атанас Димитров от с. Нови Чифлик с целия си дом, Спиридон Антонов от Невестино със семейството си, Йордан и жена му от Сушица, Радка и дъщеря и Веска, Костадин Мураджиев от Еремия. Посещевани са от Георги Чернев, Иван Зарев, Жечо Попов и пернишки братя. Като редовен пастир за първи път бива назначен Едуард Куриан /от Сливен/ на 24 май 1942 година, а помещението е на ул. "Руен" № 17. Той ръководи до края на 1943 година, след което бива преместен. На 15.02.1948 г. застъпва Никола Ценков и стои до 31.08.1949г., когато пастирският процес дезорганизира всичко. Църквата се премества в Хисарлъка. От там на ул. "Неофит Рилски" № 7. После в евангелската църква в центъра на града. Невена Рибарова и Деян Божков заделят през 1955 г. от малкото общество хора и образуват Тинчевистка група. Наминава Слави Караджов, от Радомир, за да стабилизира църквата. Оттогава събранията се провеждат в дома на Атанас Димитров на ул. "Йосиф Ковачев" № 16. Той изпълнява дяконското служение и запълва липсата на дякони. През лятото на 1981 година е изпратен Милчо Тотев от Банкя и води църквата като приходящ до 30.06.1986 година. На 08.05.1990 г. поема Хартуюн Татеосян от Пловдив. Църквата наброява около 50 човека". Евангелската църква в гр. Кюстендил е част от евангелското общество в града и ако се прави история на църквата то тя не може да мине без да се познава историята на конгрешанската църква и на другите две, може би е редно да се каже и три божии църкви в града. Всъщност в много отношения не може да се прави особено разделение в историческото минало на църквите и не това е най важното. Важното е движението, духовното възраждане на оттърсващите се не само от отоманското присъствие, но и от православното гръцко и българско попско лицемерие, невежество и требничарство. Важното е желанието да се намери пример и път в неспокойното време, в неспокойната мисъл в търсене на източниците на истинска човешка вяра за по добър живот. Едно исторически неосъзнато човешко желание за републикализъм в обществото в което живеем. Според записките на Катя Иванова- дъщеря на дякона Асен Димитров, съпруга на Павел Иванов Иванов, син на пастор Иван Стойчев събрани от различни братя и сестри от Евангелската Петдесятна църква /1994 г./, които съхранявам в собствения си архив, историята на църквата в града е следната: …"църква" /става въпрос за едно малко евангелско общество/ "в гр. Кюстендил се оформя през 1937 г., когато г-жа Люба Карашлиева една ревностна християнка родом от Скопие пристига да живее в града, със съпруга си офицер. Тя започва работа в Православното братство при църквата /православна/ "Св.Мина". Искала разрешение от архиерейския наместник, който и разрешил да говори за Бога в братството, където били повечето жени, които ревностно четат библията и извършват благотворителна дейност. Отделят се от църквата на ул. "Тутракан" № 2 в дома на Слави Георгиев под мъжката гимназия. По това време са около 10-15 жени и 3-4 братя. Към 1940 г. повярват и някои хора от селата, като Атанас Димитров, Никола Синурски, Спиридон Андонов, които оформят заедно със семействата си селската група. През 1941 година църквата се разраства на около 40-50 члена. В началото на века в града има и привърженици на евангелска конгрешанска църква, които извършват свещенослужение, в специална сграда, която е била построена в центъра на града. Това е била църква в готически стил построена с помощта на евангелски мисии от Германия. В тази църква за дълго време е бил проповедник п-р Ножаров, а дякон и пръв библейски работник е бил Никола Семерджиев. След 09.09.1944 г. /продават/ сградата и закупуват имот на ул. "Неофит Рилски" № 7. От 1948 г. до 1962 г. двете евангелски общества заедно провеждат службите си в тази сграда на ул. "Неофит Рилски" № 7. През 1957 г. Георги Семерджиев и Райна Семерджиева брат и сестра наследници на дякона Никола Семерджиев са направили доброволно дарение на евангелската църква и читалището едновременно, тази сграда- поради това, че всичката им работа като музиканти беше в читалището, а духовно те изповядваха евангелската вяра". /а сега цитирам нотариалния акт за дарение- б.а./ …"Евангелската черква в гр. Кюстендил чрез законните си представители Георги Николов Семерджиев и Райна Николова Константинова даряват съгласно протоколното решение от 31.07.1957 г. на общото събрание на Евангелската църква гр. Кюстендил на образцово народно читалище…" в цялата история около този имот днес има много субективизъм и себичност, ненужни никому. "През 1962 г. тази сграда е взета от властите и съборена. От 1962 до 1972 г. евангелското общество се събира тайно в различни домове. От 1972 г. църквата се помещава на ул. "Йосиф Ковачев" № 16 и е регистрирана отново до 1990 година. Най голям разтеж църквата отбелязва в периода 1980-1986 година, когато е назначен пастор Милчо Тотев от Банкя". В статиите на всички евангелски църкви в Кюстендил цитирам не случайно свидетелства, покойни и живи свидетели, за да се осмисли и от читателите, че винаги е ставало, става и ще става на въпрос за евангелското общество като цяло, а не предимно за личните интереси на духовния съвет на някоя от четирите съвременни църкви. Обективно погледнато историята им в нашия град е тяхна обща собственост и ако службите днес по нещо се различават, то Бог е един в Посланията към хората. През 1989 г. ЕПЦ в гр. Кюстендил е регистрирана с председател Асен Атанасов Димитров. През 1994 г. ръководството на църквата е следното: Румен Димитров Пейчев- пастор, Павел Иванов Иванов- селска евангелизация, Людмил Иванов Иванов, Димитър Георгиев Кашкин, Иван тодоров Флоров, Татяна Георгиева Радкова, Златка Иванова Стоева, Радослав Кирилов Георгиев- касиер. След няколко пререгистрации на ръководствата и по повод подадена молба от ЕПЦ №62-00-13/20.03.1996 г. и протокол № 119/25.02.1996 г. за избор на нов духовен съвет. Община Кюстендил пререгистрира местния духовен съвет както следва: Председател- Румен Димитров Пейчев- пастор, павел Иванов Иванов- проповедник, ръководител селска евангелизация, членове: Иван Тодоров Флоров, Златка Иванова Стоева, Иво Николов, контролно ревизионна комисия: Славка Попова, Кирчо Бумбаров, Спас Синурски. Регистрационния индекс и дата в община Кюстендил от последната регистрация е 62-00-14/10.06.1998 г., с което се регистрира като духовен съвет: Румен Пейчев, Йорданка Либчева, Иво Николов, Павел Игнатов, Симеон Стоянов, Лидка Недева, Димитър Стоянов; контролно ревизионна комисия: Емил Буховски, Донка Лозанова, Борислава Котева; молитвен дом гр. Кюстендил, бул. "Македония" № 2, в сградата на бившите НТС, залата на втори етаж. Общински народен съвет Кюстендил с писмо № 76-00-8/02.04.1991 г. "подсеща" читалище "Братство", че с решение № 3 от протокол № 2 от 07.03.1991 г. читалището трябва да предостави за ползване три пъти седмично пленарната зала на Евангелска петдесятна църква. Ред на богослуженията в Евангелската петдесятна църква: сряда и петък от 18.00 ч. или18.30 ч., събота вечер- младежка забава, неделя от 10.00 часа. Църквата има свои последователи в селата Жабокрът, Шипочано, Нов Чифлик, Невестино, Соволяно, Пиперков Чифлик и т.н. При Вальо Иванов църквата бележи възход, а при Емануил се уголемява. След Емануил настъпва лек спад в църквата. Това се дължи и на процесите в държавата, които ставаха по това време. В църквата това време 1989-1994 г. беше време на големите евангелизации, хората търсеха нови измерения в изменение на ценностната си система. Постепенно нещата отидоха към борба, ежедневна за всяка човешка душа, а вярата е много индивидуална. Бог работи не само в организацията а и в човека, в личността. Как ще протече вярата и неговия по нататъшен живот зависи от човека. При пастора Румен Пейчев църквата започва все повече да се събира и на групи в домашните църкви. След евангелизацията- специален семинар "Удивителните открития на библията" в гр. Кюстендил на Робърт Уегли- асоцииран говорител на популярния отдел за радио и телевизионни предавания в САЩ "Амейзинг Фактс" от Църквата на адвентистите от седмия ден около десет души се приобщават към адвентистите. През 1991/2 година Валентин Иванов от София довежда мисионери в Кюстендил от САЩ, с което става съживление на църквата. Тези мисионери правят евангелизационни походи. Тогава е основана и църквата в гр. Земен, която е ръководена от Валентин Иванов и Румен Пейчев. Павел Иванов става проповедник в Земенската църква. Днес ЕПЦ в Кюстендил се различава от другите евангелски църкви в града в ритуалите по следното: В ЕПЦ при вземане на Господнята вечеря- Йоан 13 глава, миенето на нозете се приема в духовния смисъл, за разлика от Българска Божия Църква, където това става буквално. Обединена Божия Църква и Българска Божия Църква- при служението на жените се отличава с носенето на забрадки за което намират основание в Посланието към Коринтяни. В Българска Божия Църква- човек се спасява, когато приеме Христа и когато приеме Святия Дух, в Евангелската Петдесятна църква приемат новорождението и кръщението като различни неща и т.н. Петдесятница е празник на местната църква. За езиците черпим сведения от библията: "Дарба не презирайте"- казва апостол Павел. езици, езикът се дава за назидание, чрез езика се казват тайни на Бога, за всичко това ЕПЦ в Кюстендил съблюдава строго Първото послание на Св.ап Павел до Коринтяни гл. 14:26-28. Фалшивите езици се получават вследствие на силно подражание или от неудобство, да не си помисли някой, че говорещия няма кръщение в Божия Дух, а има общение користно в църквата, те се характеризират като една скоропоговорка, без смисъл /ще ги познаете и по плодовете/.